С камбанки на обувките

В една църква, дядо поп прекопавал цветята в градинката. По едно време, чул звънчета от камбанки. Звукът се усилвал. Камбанките приближавали към него. На края се появил и човекът с камбанките. Те му били на обувките и като ходел - дрънкали.
Зачуден, дядо поп го заговорил пръв:
- Човече.. За какво носиш тези камбанки на обувките си?
- Ами отче, по земята лазят всякакви гадинки, без да искам, може да настъпя някоя и за това, така с камбанките ги предупреждавам да бягат!
- Еееее, човече! Ти си невероятен! За първи път виждам човек, така да се грижи за гадинките! Ти си много добра душа! На мравките път правиш, но защо си дошъл при мен тогава?
- Ами отче, аз такова... имам грях да си изповядам!
- Ти ли бе? Че, какъв грях може да имаш ти? Та ти не си настъпил дори калинка през живота си...
- Така е отче, но ако може да си изповядам греха?
- Добре. Казвай сега синко, какъв ти е греха?!
- Ами отче, онзи ден излизам от къщата и какво да видя... Жена ми се навела и бере цветя. И аз като я видях такава надупена, не се сдържах и я опънах!
- Ееееее, синко! Жена ти е - простено ти е!
- Добре, дядо попе, ама аз имам и друг грях!
- Какъв?
- Еми добре, казвай!
- Ами аз онзи ден излизам от нас и гледам тъщата къса цветя в градинката, и така се надупила, че не се сдържах, и я опънах и нея!
Дядо поп онемял, но запазил самообладание.
- Ами синко... това си е голям грях... ама простено да ти е - ти толкова гадинки си спасил, че за едно опъване на тъщата... Няма проблем!
- Добре отче, но аз имам и по- голям грях!
Тук отчето съвсем онемял!
- Иии... какъв е?
- Ами отче, онзи ден излизам от къщата и гледам тъста се надупил и бере цветя в градината и аз...
Тук дядо поп не се сдържал и го прекъснал:
- А бе, момче! Ти що не си ги махнеш тея камбанки от обувките и не си ги сложиш на х*я!

Смехометър